9 сент. 2008 г., 12:27

Безпощадно II

1.4K 0 9
Твърде много е всичко, с което живея.
Свирепия поглед на този живот
ме гледа без милост и вече не смея
да мога със малко... защото е строг

съдията отгоре. И строго ме съди,
когато говоря за малки неща,
такива поисках не хиляди пъти,
а милиони! Но нямаше отговор "да".

Твърде много е всичко, с което живея.
Но попитах ли някой за тази цена?!
Аз душата си вадя, отново се смея.
Почакай, живот! Сега ще платя...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петя Косева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • трогна ме...прегръщам те с обич...мила Петя...
  • Изключителен талант имаш!!! Продължавай!!!
  • Аз мисля, че животът е безценен! А ако не страдаш, тогава как ще усетиш, че си наистина жив? Стихът ти ми хареса, силен и решителен! Показва, че си достойна да го живееш този Живот!
  • продължавай да пишеш ...въпреки цената ! превъзходна си Петя !!!
  • Много ми хареса!
    Поздравления, Пети!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...