Sep 9, 2008, 12:27 PM

Безпощадно II

  Poetry
1.4K 0 9
Твърде много е всичко, с което живея.
Свирепия поглед на този живот
ме гледа без милост и вече не смея
да мога със малко... защото е строг

съдията отгоре. И строго ме съди,
когато говоря за малки неща,
такива поисках не хиляди пъти,
а милиони! Но нямаше отговор "да".

Твърде много е всичко, с което живея.
Но попитах ли някой за тази цена?!
Аз душата си вадя, отново се смея.
Почакай, живот! Сега ще платя...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петя Косева All rights reserved.

Comments

Comments

  • трогна ме...прегръщам те с обич...мила Петя...
  • Изключителен талант имаш!!! Продължавай!!!
  • Аз мисля, че животът е безценен! А ако не страдаш, тогава как ще усетиш, че си наистина жив? Стихът ти ми хареса, силен и решителен! Показва, че си достойна да го живееш този Живот!
  • продължавай да пишеш ...въпреки цената ! превъзходна си Петя !!!
  • Много ми хареса!
    Поздравления, Пети!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...