Безпощадно II

9.09.2008 г., 12:27 ч.

Поезия

1031 0 9

Твърде много е всичко, с което живея.
Свирепия поглед на този живот
ме гледа без милост и вече не смея
да мога със малко... защото е строг

съдията отгоре. И строго ме съди,
когато говоря за малки неща,
такива поисках не хиляди пъти,
а милиони! Но нямаше отговор "да".

Твърде много е всичко, с което живея.
Но попитах ли някой за тази цена?!
Аз душата си вадя, отново се смея.
Почакай, живот! Сега ще платя...

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

mariniki (Магдалена Костадинова)

2008-11-24T11:45:06+02:00

трогна ме...прегръщам те с обич...мила Петя...
firegolem (Ян Тра)

2008-09-17T09:31:19+03:00

Изключителен талант имаш!!! Продължавай!!!
aLmA_mUeRtA (Ив)

2008-09-10T12:20:59+03:00

Аз мисля, че животът е безценен! А ако не страдаш, тогава как ще усетиш, че си наистина жив? Стихът ти ми хареса, силен и решителен! Показва, че си достойна да го живееш този Живот!
magnum (Венцислав Янакиев)

2008-09-09T21:00:21+03:00

продължавай да пишеш ...въпреки цената ! превъзходна си Петя !!!
petinka67 (Петя Кръстева)

2008-09-09T14:27:32+03:00

Много ми хареса!
Поздравления, Пети!
аннавлад (Анна Дюлгерова)

2008-09-09T13:54:38+03:00

С удоволствие го прочетох повторно! Много ми харесва!
gothwolf (Християн)

2008-09-09T13:54:23+03:00

за да живее човек, трябва да плати определена цена... Понякога се питам: "заслужава ли си?"
TeMiDa (Преследваща северния вятър)

2008-09-09T13:47:35+03:00

Твърде много за твърде малко...или пък?
пипи87 (Павлина Кьосева)

2008-09-09T13:09:12+03:00

разкош!!!поздравявам те за което