9.09.2008 г., 12:27

Безпощадно II

1.4K 0 9
Твърде много е всичко, с което живея.
Свирепия поглед на този живот
ме гледа без милост и вече не смея
да мога със малко... защото е строг

съдията отгоре. И строго ме съди,
когато говоря за малки неща,
такива поисках не хиляди пъти,
а милиони! Но нямаше отговор "да".

Твърде много е всичко, с което живея.
Но попитах ли някой за тази цена?!
Аз душата си вадя, отново се смея.
Почакай, живот! Сега ще платя...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Косева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • трогна ме...прегръщам те с обич...мила Петя...
  • Изключителен талант имаш!!! Продължавай!!!
  • Аз мисля, че животът е безценен! А ако не страдаш, тогава как ще усетиш, че си наистина жив? Стихът ти ми хареса, силен и решителен! Показва, че си достойна да го живееш този Живот!
  • продължавай да пишеш ...въпреки цената ! превъзходна си Петя !!!
  • Много ми хареса!
    Поздравления, Пети!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...