Безпощадно II

9 sept 2008, 12:27

Poesía

1032 0 9

Твърде много е всичко, с което живея.
Свирепия поглед на този живот
ме гледа без милост и вече не смея
да мога със малко... защото е строг

съдията отгоре. И строго ме съди,
когато говоря за малки неща,
такива поисках не хиляди пъти,
а милиони! Но нямаше отговор "да".

Твърде много е всичко, с което живея.
Но попитах ли някой за тази цена?!
Аз душата си вадя, отново се смея.
Почакай, живот! Сега ще платя...

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

mariniki (Магдалена Костадинова)

2008-11-24T11:45:06+02:00

трогна ме...прегръщам те с обич...мила Петя...
firegolem (Ян Тра)

2008-09-17T09:31:19+03:00

Изключителен талант имаш!!! Продължавай!!!
aLmA_mUeRtA (Ив)

2008-09-10T12:20:59+03:00

Аз мисля, че животът е безценен! А ако не страдаш, тогава как ще усетиш, че си наистина жив? Стихът ти ми хареса, силен и решителен! Показва, че си достойна да го живееш този Живот!
magnum (Венцислав Янакиев)

2008-09-09T21:00:21+03:00

продължавай да пишеш ...въпреки цената ! превъзходна си Петя !!!
petinka67 (Петя Кръстева)

2008-09-09T14:27:32+03:00

Много ми хареса!
Поздравления, Пети!
аннавлад (Анна Дюлгерова)

2008-09-09T13:54:38+03:00

С удоволствие го прочетох повторно! Много ми харесва!
gothwolf (Християн)

2008-09-09T13:54:23+03:00

за да живее човек, трябва да плати определена цена... Понякога се питам: "заслужава ли си?"
TeMiDa (Преследваща северния вятър)

2008-09-09T13:47:35+03:00

Твърде много за твърде малко...или пък?
пипи87 (Павлина Кьосева)

2008-09-09T13:09:12+03:00

разкош!!!поздравявам те за което