12 нояб. 2007 г., 16:56

Безпътна... 

  Поэзия » Другая
917 0 22
 

 

 

На ръба на кея спряла се е самотата,

разбиват се вълните във нозете и...

Припява с пясъчни акорди тишината,

изтичайки безследно между пръстите и.

Хоризонтът слива се безшумно със покоя,

разсичайки притихналата синева...

С въздишки хлипащи наситен е прибоят,

обезветрен от нестихваща тъга...

Морето свъсено и жално... тихо стене,

забулено в скърбящо расо на монах...

С вълните си бездънно, глухо да превземе,

очи... посипани с пустеещ, сивкав прах.

Във полет птиците със скършени криле,

понесени от вятъра... са безпосочни...

Изгубено-безпътни в плачещо небе,

удавено от сълзи  измамно-непорочни.

Пресипнало дихание тръпчиво се понася,

по устните на спомена... и белезникав вкус.

Обсебващо разсича тишината и догаря,

предусещайки катарзисния трус...

В безвремие затихнало разлива се студът,

с откъслечни наченки на бездомие...

Приют на грешници дълбае бедността,

зачатие последно от...  безплодие!

...

© Деси Инджева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??