Безпътна...
На ръба на кея спряла се е самотата,
разбиват се вълните във нозете и...
Припява с пясъчни акорди тишината,
изтичайки безследно между пръстите и.
Хоризонтът слива се безшумно със покоя,
разсичайки притихналата синева...
С въздишки хлипащи наситен е прибоят,
обезветрен от нестихваща тъга...
Морето свъсено и жално... тихо стене,
забулено в скърбящо расо на монах...
С вълните си бездънно, глухо да превземе,
очи... посипани с пустеещ, сивкав прах.
Във полет птиците със скършени криле,
понесени от вятъра... са безпосочни...
Изгубено-безпътни в плачещо небе,
удавено от сълзи измамно-непорочни.
Пресипнало дихание тръпчиво се понася,
по устните на спомена... и белезникав вкус.
Обсебващо разсича тишината и догаря,
предусещайки катарзисния трус...
В безвремие затихнало разлива се студът,
с откъслечни наченки на бездомие...
Приют на грешници дълбае бедността,
зачатие последно от... безплодие!
...
© Деси Инджева All rights reserved.
Мел, нямам идея как точно ще се чете, ако стане по твоя вариант!? Или може би си имала в предвид, това Й, да означава И с ударение...!? Така ще го приема!
