Безпътна...
На ръба на кея спряла се е самотата,
разбиват се вълните във нозете и...
Припява с пясъчни акорди тишината,
изтичайки безследно между пръстите и.
Хоризонтът слива се безшумно със покоя,
разсичайки притихналата синева...
С въздишки хлипащи наситен е прибоят,
обезветрен от нестихваща тъга...
Морето свъсено и жално... тихо стене,
забулено в скърбящо расо на монах...
С вълните си бездънно, глухо да превземе,
очи... посипани с пустеещ, сивкав прах.
Във полет птиците със скършени криле,
понесени от вятъра... са безпосочни...
Изгубено-безпътни в плачещо небе,
удавено от сълзи измамно-непорочни.
Пресипнало дихание тръпчиво се понася,
по устните на спомена... и белезникав вкус.
Обсебващо разсича тишината и догаря,
предусещайки катарзисния трус...
В безвремие затихнало разлива се студът,
с откъслечни наченки на бездомие...
Приют на грешници дълбае бедността,
зачатие последно от... безплодие!
...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деси Инджева Всички права запазени
Мел, нямам идея как точно ще се чете, ако стане по твоя вариант!? Или може би си имала в предвид, това Й, да означава И с ударение...!? Така ще го приема!
