7 авг. 2013 г., 13:34  

Безсилие 

  Поэзия » Философская
585 1 5
Ден след ден, час след час,
миг след миг,
всичко това се повтаря отново...
Сякаш времето спира
и в предсмъртния вик
разтопява прозрачни окови...
Болно от еднообразие,
умиращо от хладнокръвие...
То ни моли за нежност и сила...
В бяла фантазия,
в сиво безмълвие
мълчаливо в дома си заспива... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Костадинова Все права защищены

Предложения
: ??:??