Безсилие

Aug 7, 2013, 1:34 PM 2015-09-19T20:39:17+03:00

Poetry » Phylosophy

562 1 5

Ден след ден, час след час,
миг след миг,
всичко това се повтаря отново...
Сякаш времето спира
и в предсмъртния вик
разтопява прозрачни окови...

Болно от еднообразие,
умиращо от хладнокръвие...
То ни моли за нежност и сила...
В бяла фантазия,
в сиво безмълвие
мълчаливо в дома си заспива...

По-добре да мълчим.
Ние пак сме безсилни
като малки зрънца от пясъчен дом...
Помощ искаш ти, Време,
помощ всесилна,
а безсилните дават
само хляб и подслон...

Не изтривай от себе си
всички хубави мигове -
пресъздай ги отново - само!...

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Helius (Елена Костадинова)

2013-08-07T21:59:19+03:00

Благодаря на всички, от сърце
oksimoron (Христов)

2013-08-07T18:07:46+03:00

!
Ilis (Алина Стоянова)

2013-08-07T16:48:09+03:00

„В бяла фантазия, в сиво безмълвие мълчаливо в дома ни заспива...“
Хубаво, Елена!
krchernev (Красимир Чернев)

2013-08-07T16:46:42+03:00

Хубава идея - молещо за помощ време...Поздрав!
M1234567891 (Миночка Митева)

2013-08-07T16:21:33+03:00

Силно емоционално и откровенно!Поздрав!