Helius (Елена Костадинова)
77 1081
7 ago 2013, 13:34  

Безсилие 

  Poesía » Filosófica
563 1 5

Ден след ден, час след час,
миг след миг,
всичко това се повтаря отново...
Сякаш времето спира
и в предсмъртния вик
разтопява прозрачни окови...

 

Болно от еднообразие,
умиращо от хладнокръвие...
То ни моли за нежност и сила...
В бяла фантазия,
в сиво безмълвие
мълчаливо в дома си заспива...

 

По-добре да мълчим.
Ние пак сме безсилни
като малки зрънца от пясъчен дом...
Помощ искаш ти, Време,
помощ всесилна,
а безсилните дават
само хляб и подслон...

 

Не изтривай от себе си
всички хубави мигове -
пресъздай ги отново - само!...

© Елена Костадинова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??