Безсилие
Ден след ден, час след час,
миг след миг,
всичко това се повтаря отново...
Сякаш времето спира
и в предсмъртния вик
разтопява прозрачни окови...
Болно от еднообразие,
умиращо от хладнокръвие...
То ни моли за нежност и сила...
В бяла фантазия,
в сиво безмълвие
мълчаливо в дома си заспива...
По-добре да мълчим.
Ние пак сме безсилни
като малки зрънца от пясъчен дом...
Помощ искаш ти, Време,
помощ всесилна,
а безсилните дават
само хляб и подслон...
Не изтривай от себе си
всички хубави мигове -
пресъздай ги отново - само!...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елена Костадинова Всички права запазени
