19 апр. 2012 г., 23:04

Безсмислено

933 0 0

Ти не си за мене смисъл,
не си Муза дори!
И да искам за тебе да пиша
- няма смисъл, нали?
Ни акъл ще ти влея,
ни с абзац или ред
ще те върна при мен!
Еднаква за теб е всяка поема,
както еднакъв е всеки твой ден!

И да искам да пиша за тебе,
нищо не ще разбереш...
та ти още сричаш!
Как тогава ще го прочетеш?!

Аз зная!
Ти не си за мене смисъл,
ни Муза дори...
но всеки ред е за тебе изписан
и всяка написана дума страшно тежи...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Цветослава Младенова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...