19.04.2012 г., 23:04

Безсмислено

930 0 0

Ти не си за мене смисъл,
не си Муза дори!
И да искам за тебе да пиша
- няма смисъл, нали?
Ни акъл ще ти влея,
ни с абзац или ред
ще те върна при мен!
Еднаква за теб е всяка поема,
както еднакъв е всеки твой ден!

И да искам да пиша за тебе,
нищо не ще разбереш...
та ти още сричаш!
Как тогава ще го прочетеш?!

Аз зная!
Ти не си за мене смисъл,
ни Муза дори...
но всеки ред е за тебе изписан
и всяка написана дума страшно тежи...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цветослава Младенова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...