19.04.2012 г., 23:04

Безсмислено

936 0 0

Ти не си за мене смисъл,
не си Муза дори!
И да искам за тебе да пиша
- няма смисъл, нали?
Ни акъл ще ти влея,
ни с абзац или ред
ще те върна при мен!
Еднаква за теб е всяка поема,
както еднакъв е всеки твой ден!

И да искам да пиша за тебе,
нищо не ще разбереш...
та ти още сричаш!
Как тогава ще го прочетеш?!

Аз зная!
Ти не си за мене смисъл,
ни Муза дори...
но всеки ред е за тебе изписан
и всяка написана дума страшно тежи...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цветослава Младенова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...