Ти не си за мене смисъл,
не си Муза дори!
И да искам за тебе да пиша
- няма смисъл, нали?
Ни акъл ще ти влея,
ни с абзац или ред
ще те върна при мен!
Еднаква за теб е всяка поема,
както еднакъв е всеки твой ден!

И да искам да пиша за тебе,
нищо не ще разбереш...
та ти още сричаш!
Как тогава ще го прочетеш?!

Аз зная!
Ти не си за мене смисъл,
ни Муза дори...
но всеки ред е за тебе изписан
и всяка написана дума страшно тежи...