17 окт. 2004 г., 12:36

Безсмислие

1.4K 0 5
Боли ли?
Тръгвам без посока.
Било какво било -
не трепери.
До миналото ни,
не се докосвай,
истините вчера,
днес вече са лъжи.
В живота ми
от тръни и заблуди,
много пъти
получавах тъжна вест.
Дори когато
всичко съм загубил,
аз браня
свойта свобода и чест.
Пристъпвам.
Пътя ще е труден.
Ще има бури,
снегове и кал.
Не ме поглеждай
тъжно и учудено,
без честта си,
аз не бих живял.
Ще ми бъдат
спътници звездите
и слънцето
ще ми дари загар.
За куче,
бих си заменил
мечтите,
поне до мен,
ще имам и другар.
Смешно е,
и глупаво,
нелепо.
Безсмислие -
това ли ми остана?
А може би,
след време на небето,
отново
ще се срещна
с любовта ни.


По "Банален романс" на Ефрем Амирадов

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Найден Найденов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...