17 окт. 2004 г., 12:36

Безсмислие

1.4K 0 5
Боли ли?
Тръгвам без посока.
Било какво било -
не трепери.
До миналото ни,
не се докосвай,
истините вчера,
днес вече са лъжи.
В живота ми
от тръни и заблуди,
много пъти
получавах тъжна вест.
Дори когато
всичко съм загубил,
аз браня
свойта свобода и чест.
Пристъпвам.
Пътя ще е труден.
Ще има бури,
снегове и кал.
Не ме поглеждай
тъжно и учудено,
без честта си,
аз не бих живял.
Ще ми бъдат
спътници звездите
и слънцето
ще ми дари загар.
За куче,
бих си заменил
мечтите,
поне до мен,
ще имам и другар.
Смешно е,
и глупаво,
нелепо.
Безсмислие -
това ли ми остана?
А може би,
след време на небето,
отново
ще се срещна
с любовта ни.


По "Банален романс" на Ефрем Амирадов

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Найден Найденов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...