Oct 17, 2004, 12:36 PM

Безсмислие

  Poetry
1.4K 0 5
Боли ли?
Тръгвам без посока.
Било какво било -
не трепери.
До миналото ни,
не се докосвай,
истините вчера,
днес вече са лъжи.
В живота ми
от тръни и заблуди,
много пъти
получавах тъжна вест.
Дори когато
всичко съм загубил,
аз браня
свойта свобода и чест.
Пристъпвам.
Пътя ще е труден.
Ще има бури,
снегове и кал.
Не ме поглеждай
тъжно и учудено,
без честта си,
аз не бих живял.
Ще ми бъдат
спътници звездите
и слънцето
ще ми дари загар.
За куче,
бих си заменил
мечтите,
поне до мен,
ще имам и другар.
Смешно е,
и глупаво,
нелепо.
Безсмислие -
това ли ми остана?
А може би,
след време на небето,
отново
ще се срещна
с любовта ни.


По "Банален романс" на Ефрем Амирадов

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Найден Найденов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...