Безсрамно
Прескочих дъгата във миг на разгул,
тласък див ме превърна във струна,
потреперих и стихнах - мигът бе красив.
И безсрамен, напълно безумен.
Разлях се в екстаз, в безтегловност, Една,
до безбожност - задъхана, жадна.
Ако ти си дошъл неповикан и сам
си готов за среднощно разпятие.
Зачервена от срам и Луната се скри -
изтъня, зад ждрелото се спусна.
Аз премрежвам отново греховни очи,
а ръцете в криле се превръщат.
Топла пот криволичи по голата плът,
подранилата утрин ни стряска,
за последно извивам се - морна дъга
и примирам безсрамно от щастие.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Геновева Симеонова Все права защищены
