Spring_sunrise (Кремена Арменчева)
121 888
2 янв. 2022 г., 22:47

Безстрашен Зайо 

  Поэзия » Для детей
450 1 8

Под голямата ела,
в къщичката под снега,
Зайо спалня си направи - 
за неволи той забрави.

 

Хапваше и спеше, 
липсваше му мече, 
с него да играе, 
както той си знае. 
Мечо сладко спеше, 
не е лете вече. 
Зайо май му доскуча
и набързо изхвърча.
Вън приятели да дири
и дано да са игриви!
Скачайки сред бялата гора
до водата той съзря
плачеща сърничка малка, 
там на ледена пързалка. 
Нямаше късмет кат Зайо, 
къщичка да има явно
и докат пиеше водица
само осветена от Зорница, 
лед обхвана й краката, 
вятър блъсна й главата. 
Зайо потрепери, 
кого ли  да намери?! 
Бързо скочи и побягна,
па макар не му допадна,
таз идея за спасение,
но страхът му нямаше значение!
В планината, в дупка стара,
там ламя се е скатала.
Няколко далечни века
криеше се от човека,
от животни най-отбрани
докат Зайо я видя по лане. 
Той събуди я от сън дълбок
и избяга скачайки със скок! 
Литна старата ламя, 
как и кой посмя
да я събуди в този час - 
ще подпали като фас! 
Огън фърля тя далеч, 
всичко пада сякаш меч
подкосил е всяка клонка
след усърдната им гонка. 
Скочи Зайо на леда,
там до нашата сърна. 
С огнен дъх на  старата ламя
ледения обръч тя обля. 
Щом ледът се разтопи, 
и краката й освободи - 
клетката сърничка мила - 
тя остана жива! 

 

Зайо тъй приятел си намери - 
малката сърничка Гери! 
А ламята с огнен дъх
пак заспа под снежен връх! 

 

И така детенце, мило - 
вече се е стъмнило! 
Ти очички затвори, 
спинкай сладко до зори! 
 

© Кремена Арменчева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??