16 янв. 2015 г., 20:20

Безсъници

1.4K 0 5

Не ми се спи. Безсънно ми е някак.

Загледах се във тъмното. Свирепо. 

Привижда ми се бледата ти сянка

и вятърно напомня ми на шепот.

Безсъници и спомени. Трагично.

Заплетоха се здраво във косите.

Тъгата ми до болка е цинична,

рисува ме със восък по стените.

Не ми се спи. А уж съм уморена,

приспиваща отсъствия и болки.

За будните нощта е по-студена,

блуждаещи във хиляди посоки.

Облегнах се на края на леглото

(ръцете ми са ледено студени).

Тъгата те рисува по стъклото...

изчезнеш ли, ще бъде за последно.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Случайно попаднах на това твое стихотворение, но бях очарован. Вече ще се отбивам редовно, защото умееш да вълнуваш.
  • Хубаво е.
    Погледнах през очите на лирическата ти.
  • Хубаво стихотворение!

    Поздрав!
  • Чудесен стих!
  • Това е поезия!Директно ти влиза в душата!Толкова е истинско и искрено!Толкова пълно със смисъл и значение и безкрайно точни и оригинални метафори!Личи си, че всичко ти идва отвътре, от сърцето! Поздравления!

    "Безсъници и спомени. Трагично.
    Заплетоха се здраво във косите."-!!!!!!!!!!!

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...