Jan 16, 2015, 8:20 PM

Безсъници

  Poetry » Love
1.4K 0 5

Не ми се спи. Безсънно ми е някак.

Загледах се във тъмното. Свирепо. 

Привижда ми се бледата ти сянка

и вятърно напомня ми на шепот.

Безсъници и спомени. Трагично.

Заплетоха се здраво във косите.

Тъгата ми до болка е цинична,

рисува ме със восък по стените.

Не ми се спи. А уж съм уморена,

приспиваща отсъствия и болки.

За будните нощта е по-студена,

блуждаещи във хиляди посоки.

Облегнах се на края на леглото

(ръцете ми са ледено студени).

Тъгата те рисува по стъклото...

изчезнеш ли, ще бъде за последно.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ина All rights reserved.

Comments

Comments

  • Случайно попаднах на това твое стихотворение, но бях очарован. Вече ще се отбивам редовно, защото умееш да вълнуваш.
  • Хубаво е.
    Погледнах през очите на лирическата ти.
  • Хубаво стихотворение!

    Поздрав!
  • Чудесен стих!
  • Това е поезия!Директно ти влиза в душата!Толкова е истинско и искрено!Толкова пълно със смисъл и значение и безкрайно точни и оригинални метафори!Личи си, че всичко ти идва отвътре, от сърцето! Поздравления!

    "Безсъници и спомени. Трагично.
    Заплетоха се здраво във косите."-!!!!!!!!!!!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...