Jan 16, 2015, 8:20 PM

Безсъници

  Poetry » Love
1.4K 0 5

Не ми се спи. Безсънно ми е някак.

Загледах се във тъмното. Свирепо. 

Привижда ми се бледата ти сянка

и вятърно напомня ми на шепот.

Безсъници и спомени. Трагично.

Заплетоха се здраво във косите.

Тъгата ми до болка е цинична,

рисува ме със восък по стените.

Не ми се спи. А уж съм уморена,

приспиваща отсъствия и болки.

За будните нощта е по-студена,

блуждаещи във хиляди посоки.

Облегнах се на края на леглото

(ръцете ми са ледено студени).

Тъгата те рисува по стъклото...

изчезнеш ли, ще бъде за последно.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ина All rights reserved.

Comments

Comments

  • Случайно попаднах на това твое стихотворение, но бях очарован. Вече ще се отбивам редовно, защото умееш да вълнуваш.
  • Хубаво е.
    Погледнах през очите на лирическата ти.
  • Хубаво стихотворение!

    Поздрав!
  • Чудесен стих!
  • Това е поезия!Директно ти влиза в душата!Толкова е истинско и искрено!Толкова пълно със смисъл и значение и безкрайно точни и оригинални метафори!Личи си, че всичко ти идва отвътре, от сърцето! Поздравления!

    "Безсъници и спомени. Трагично.
    Заплетоха се здраво във косите."-!!!!!!!!!!!

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...