Безсъници
Не ми се спи. Безсънно ми е някак.
Загледах се във тъмното. Свирепо.
Привижда ми се бледата ти сянка
и вятърно напомня ми на шепот.
Безсъници и спомени. Трагично.
Заплетоха се здраво във косите.
Тъгата ми до болка е цинична,
рисува ме със восък по стените.
Не ми се спи. А уж съм уморена,
приспиваща отсъствия и болки.
За будните нощта е по-студена,
блуждаещи във хиляди посоки.
Облегнах се на края на леглото
(ръцете ми са ледено студени).
Тъгата те рисува по стъклото...
изчезнеш ли, ще бъде за последно.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ина Всички права запазени
