Не ми се спи. Безсънно ми е някак.
Загледах се във тъмното. Свирепо.
Привижда ми се бледата ти сянка
и вятърно напомня ми на шепот.
Безсъници и спомени. Трагично.
Заплетоха се здраво във косите.
Тъгата ми до болка е цинична,
рисува ме със восък по стените.
Не ми се спи. А уж съм уморена,
приспиваща отсъствия и болки.
За будните нощта е по-студена,
блуждаещи във хиляди посоки.
Облегнах се на края на леглото
(ръцете ми са ледено студени).
Тъгата те рисува по стъклото...
изчезнеш ли, ще бъде за последно.
© Ина Всички права запазени