16 ene 2015, 20:20

Безсъници

1.4K 0 5

Не ми се спи. Безсънно ми е някак.

Загледах се във тъмното. Свирепо. 

Привижда ми се бледата ти сянка

и вятърно напомня ми на шепот.

Безсъници и спомени. Трагично.

Заплетоха се здраво във косите.

Тъгата ми до болка е цинична,

рисува ме със восък по стените.

Не ми се спи. А уж съм уморена,

приспиваща отсъствия и болки.

За будните нощта е по-студена,

блуждаещи във хиляди посоки.

Облегнах се на края на леглото

(ръцете ми са ледено студени).

Тъгата те рисува по стъклото...

изчезнеш ли, ще бъде за последно.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Случайно попаднах на това твое стихотворение, но бях очарован. Вече ще се отбивам редовно, защото умееш да вълнуваш.
  • Хубаво е.
    Погледнах през очите на лирическата ти.
  • Хубаво стихотворение!

    Поздрав!
  • Чудесен стих!
  • Това е поезия!Директно ти влиза в душата!Толкова е истинско и искрено!Толкова пълно със смисъл и значение и безкрайно точни и оригинални метафори!Личи си, че всичко ти идва отвътре, от сърцето! Поздравления!

    "Безсъници и спомени. Трагично.
    Заплетоха се здраво във косите."-!!!!!!!!!!!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...