13 авг. 2024 г., 06:30

Безсъници 

  Поэзия » Свободный стих
349 2 3

Затворен в бетонната кутия,

седя и пуша за пореден път.

От безсилие иде ми да вия,

и се моля мъките да спрат.

 

Зад стъклото сивота се вие,

и мигат градски светлини.

А сърцето ми все по-бавно бие,

И само окото на Луната зорко бди.

 

Нощ поредна на кошмари,

на самота и съмнения безкрай.

Знам, че утрото ще ме завари,

задрямал в адския ми Рай.

© Живко Делчев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??