13.08.2024 г., 6:30 ч.

Безсъници 

  Поезия » Свободен стих
366 2 3

Затворен в бетонната кутия,

седя и пуша за пореден път.

От безсилие иде ми да вия,

и се моля мъките да спрат.

 

Зад стъклото сивота се вие,

и мигат градски светлини.

А сърцето ми все по-бавно бие,

И само окото на Луната зорко бди.

 

Нощ поредна на кошмари,

на самота и съмнения безкрай.

Знам, че утрото ще ме завари,

задрямал в адския ми Рай.

© Живко Делчев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??