12 авг. 2009 г., 09:38
Вятърът разравя ни душите,
оттам изплуват обич и омраза.
Тъй бързо отминават дните,
без нужното на някого да кажем.
Но ако всичко си изрекъл,
а ти извикват мълчаливо: - Сбогом!
Думите превръщат се в излишни
и присъдата не е от бога...
Някога, на място потайно,
в градче, на двамата знайно,
тромпет се люби с цигулка,
разказвайки двамата тихо ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация