Безсъние
616
1
0
Индигово-тъмна се спуска нощта,
луната копнежно сияе...
Затварям очи, но не мога да спя,
дълго за теб си мечтая.
Копринено-нежна пристига нощта,
носеща звездни валежи,
тишината ме гали със топла ръка
и оставя ми спомени вечни.
Розово-синя изгря любовта
и цялата тръпна в наслада.
С надежда повиквам отново съня
и в него пак теб ще очаквам.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Пламена Владимирова Все права защищены
