Aug 9, 2017, 12:25 AM

Безсъние

  Poetry » Love
619 1 0

Индигово-тъмна се спуска нощта, 
луната копнежно сияе... 
Затварям очи, но не мога да спя, 
дълго за теб си мечтая. 

 

Копринено-нежна пристига нощта, 
носеща звездни валежи, 
тишината ме гали със топла ръка 
и оставя ми спомени вечни.

 

Розово-синя изгря любовта 
и цялата тръпна в наслада. 
С надежда повиквам отново съня 
и в него пак теб ще очаквам.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пламена Владимирова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...