Aug 9, 2017, 12:25 AM

Безсъние

  Poetry » Love
620 1 0

Индигово-тъмна се спуска нощта, 
луната копнежно сияе... 
Затварям очи, но не мога да спя, 
дълго за теб си мечтая. 

 

Копринено-нежна пристига нощта, 
носеща звездни валежи, 
тишината ме гали със топла ръка 
и оставя ми спомени вечни.

 

Розово-синя изгря любовта 
и цялата тръпна в наслада. 
С надежда повиквам отново съня 
и в него пак теб ще очаквам.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пламена Владимирова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...