9.08.2017 г., 0:25

Безсъние

621 1 0

Индигово-тъмна се спуска нощта, 
луната копнежно сияе... 
Затварям очи, но не мога да спя, 
дълго за теб си мечтая. 

 

Копринено-нежна пристига нощта, 
носеща звездни валежи, 
тишината ме гали със топла ръка 
и оставя ми спомени вечни.

 

Розово-синя изгря любовта 
и цялата тръпна в наслада. 
С надежда повиквам отново съня 
и в него пак теб ще очаквам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пламена Владимирова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...