6 нояб. 2015 г., 23:43

Безсънна

878 0 6

Няма значение ден ли е, нощ ли е.
На сова съм се обърнала.
Как да спя?! Уж познавам те още
откакто земята не беше окръглена,

 

а плоска и надупчена като сирене.
Да, растяха по нея дървета,
но плодът им бе блудкав и кисел.
Като цяло - една горчива планета

 

с твърде прозиращи обитатели.
Разминеш се с някой, надникнеш го -
мнозина отвътре изпразнени,
други станали странна обител

 

на настроения - мрачно-заразни.
Всички ручеи бяха пресъхнали,
животните се самоизяждаха,
въздух не стигаше да въздъхнеш.

 

С твоето идване всичко останало
дойде си на място. Земята е кръгла -
изпълнена е със съдържание.
Как да спя? Искам да те прегърна!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Донова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Никола, те мечтите са затова - да се сбъдват!
    Цвети, чудесно стихотворение, благодаря ти!
    "Осмисля всичко" - това е, Лейди!
    Людмил, забележителен си ти и това си е!
    Йоана, радвам се да те видя!
    Майко мила, и сега как да ти викам, Розалине?! (Апропо, сорри за недоглеждането от моя страна, явно Фарът е премигал тогава!)
    Хайде да не издаваме тайни, а, Адри!

    Благодаря ви!
  • Тази любов...Не знам и аз защо се появих
  • Вниманието ми привлече един пасаж в произведението:

    "Разминеш се с някой, надникнеш го -
    мнозина отвътре изпразнени,
    други станали вечна обител
    на настроения - мрачно-заразни..."

    Обикновено, смисловият пълнеж на близко разположените една до друга думи "празно" и "пълно" се възприема като противоречие между тях - съответно - негатив и позитив. Тук обаче, тези думи са носители на двойно отрицание. Мисля, че направата на подобна типова характеристика си е постижение.
  • "ДОЖИВОТНО

    Не сме приятели, не сме и непознати.
    Обичаме се, даже ни боли.
    След хиляди стратегии и драми,
    кои сме ние? Просто аз и ти?

    Не е последно. Вечната раздяла
    събира ни, а после ни вини,
    обвързва ни с въже от тежка карма,
    каторжници с преплетени съдби.

    Не сме щастливи, няма и да бъдем.
    А думите крещят от тишина.
    Не можем боговете да излъжем.
    Не е ли всичко някаква игра,

    а ние заблудените актьори,
    умиращи на ужким в плосък филм?
    Кои сме ние? Хиляди въпроси
    без отговор отлитат като дим.

    Но няма огън. Болката догаря,
    претръпнала в мъгла от суети.
    Приятели не сме. В играта двама
    играем доживотно "Се ла ви"."

    Камен Илиев

    Поздрави, Таня!

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...