Няма значение ден ли е, нощ ли е.
На сова съм се обърнала.
Как да спя?! Уж познавам те още
откакто земята не беше окръглена,
а плоска и надупчена като сирене.
Да, растяха по нея дървета,
но плодът им бе блудкав и кисел.
Като цяло - една горчива планета
с твърде прозиращи обитатели.
Разминеш се с някой, надникнеш го -
мнозина отвътре изпразнени,
други станали странна обител
на настроения - мрачно-заразни.
Всички ручеи бяха пресъхнали,
животните се самоизяждаха,
въздух не стигаше да въздъхнеш.
С твоето идване всичко останало
дойде си на място. Земята е кръгла -
изпълнена е със съдържание.
Как да спя? Искам да те прегърна!
© Таня Донова Все права защищены
Цвети, чудесно стихотворение, благодаря ти!
"Осмисля всичко" - това е, Лейди!
Людмил, забележителен си ти и това си е!
Йоана, радвам се да те видя!
Майко мила, и сега как да ти викам, Розалине?! (Апропо, сорри за недоглеждането от моя страна, явно Фарът е премигал тогава!)
Хайде да не издаваме тайни, а, Адри!
Благодаря ви!