Безсънна
Няма значение ден ли е, нощ ли е.
На сова съм се обърнала.
Как да спя?! Уж познавам те още
откакто земята не беше окръглена,
а плоска и надупчена като сирене.
Да, растяха по нея дървета,
но плодът им бе блудкав и кисел.
Като цяло - една горчива планета
с твърде прозиращи обитатели.
Разминеш се с някой, надникнеш го -
мнозина отвътре изпразнени,
други станали странна обител
на настроения - мрачно-заразни.
Всички ручеи бяха пресъхнали,
животните се самоизяждаха,
въздух не стигаше да въздъхнеш.
С твоето идване всичко останало
дойде си на място. Земята е кръгла -
изпълнена е със съдържание.
Как да спя? Искам да те прегърна!
© Таня Донова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Тази любов...Не знам и аз защо се появих
-
-
Вниманието ми привлече един пасаж в произведението:
"Разминеш се с някой, надникнеш го -
мнозина отвътре изпразнени,
други станали вечна обител
на настроения - мрачно-заразни..."
Обикновено, смисловият пълнеж на близко разположените една до друга думи "празно" и "пълно" се възприема като противоречие между тях - съответно - негатив и позитив. Тук обаче, тези думи са носители на двойно отрицание. Мисля, че направата на подобна типова характеристика си е постижение. -
"ДОЖИВОТНО
Не сме приятели, не сме и непознати.
Обичаме се, даже ни боли.
След хиляди стратегии и драми,
кои сме ние? Просто аз и ти?
Не е последно. Вечната раздяла
събира ни, а после ни вини,
обвързва ни с въже от тежка карма,
каторжници с преплетени съдби.
Не сме щастливи, няма и да бъдем.
А думите крещят от тишина.
Не можем боговете да излъжем.
Не е ли всичко някаква игра,
а ние заблудените актьори,
умиращи на ужким в плосък филм?
Кои сме ние? Хиляди въпроси
без отговор отлитат като дим.
Но няма огън. Болката догаря,
претръпнала в мъгла от суети.
Приятели не сме. В играта двама
играем доживотно "Се ла ви"."
Камен Илиев
Поздрави, Таня! -
Как да не бъде така когато половинката срещне половинка и енергиятя се обедини!Накрая следва експлозия, наречена любов!Как всички мечтаят това!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Цвети, чудесно стихотворение, благодаря ти!
"Осмисля всичко" - това е, Лейди!
Людмил, забележителен си ти и това си е!
Йоана, радвам се да те видя!
Майко мила, и сега как да ти викам, Розалине?! (Апропо, сорри за недоглеждането от моя страна, явно Фарът е премигал тогава!)
Хайде да не издаваме тайни, а, Адри!
Благодаря ви!