Безсънна
Няма значение ден ли е, нощ ли е.
На сова съм се обърнала.
Как да спя?! Уж познавам те още
откакто земята не беше окръглена,
а плоска и надупчена като сирене.
Да, растяха по нея дървета,
но плодът им бе блудкав и кисел.
Като цяло - една горчива планета
с твърде прозиращи обитатели.
Разминеш се с някой, надникнеш го -
мнозина отвътре изпразнени,
други станали странна обител
на настроения - мрачно-заразни.
Всички ручеи бяха пресъхнали,
животните се самоизяждаха,
въздух не стигаше да въздъхнеш.
С твоето идване всичко останало
дойде си на място. Земята е кръгла -
изпълнена е със съдържание.
Как да спя? Искам да те прегърна!
© Таня Донова All rights reserved.
