6.11.2015 г., 23:43

Безсънна

879 0 6

Няма значение ден ли е, нощ ли е.
На сова съм се обърнала.
Как да спя?! Уж познавам те още
откакто земята не беше окръглена,

 

а плоска и надупчена като сирене.
Да, растяха по нея дървета,
но плодът им бе блудкав и кисел.
Като цяло - една горчива планета

 

с твърде прозиращи обитатели.
Разминеш се с някой, надникнеш го -
мнозина отвътре изпразнени,
други станали странна обител

 

на настроения - мрачно-заразни.
Всички ручеи бяха пресъхнали,
животните се самоизяждаха,
въздух не стигаше да въздъхнеш.

 

С твоето идване всичко останало
дойде си на място. Земята е кръгла -
изпълнена е със съдържание.
Как да спя? Искам да те прегърна!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Донова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Никола, те мечтите са затова - да се сбъдват!
    Цвети, чудесно стихотворение, благодаря ти!
    "Осмисля всичко" - това е, Лейди!
    Людмил, забележителен си ти и това си е!
    Йоана, радвам се да те видя!
    Майко мила, и сега как да ти викам, Розалине?! (Апропо, сорри за недоглеждането от моя страна, явно Фарът е премигал тогава!)
    Хайде да не издаваме тайни, а, Адри!

    Благодаря ви!
  • Тази любов...Не знам и аз защо се появих
  • Вниманието ми привлече един пасаж в произведението:

    "Разминеш се с някой, надникнеш го -
    мнозина отвътре изпразнени,
    други станали вечна обител
    на настроения - мрачно-заразни..."

    Обикновено, смисловият пълнеж на близко разположените една до друга думи "празно" и "пълно" се възприема като противоречие между тях - съответно - негатив и позитив. Тук обаче, тези думи са носители на двойно отрицание. Мисля, че направата на подобна типова характеристика си е постижение.
  • "ДОЖИВОТНО

    Не сме приятели, не сме и непознати.
    Обичаме се, даже ни боли.
    След хиляди стратегии и драми,
    кои сме ние? Просто аз и ти?

    Не е последно. Вечната раздяла
    събира ни, а после ни вини,
    обвързва ни с въже от тежка карма,
    каторжници с преплетени съдби.

    Не сме щастливи, няма и да бъдем.
    А думите крещят от тишина.
    Не можем боговете да излъжем.
    Не е ли всичко някаква игра,

    а ние заблудените актьори,
    умиращи на ужким в плосък филм?
    Кои сме ние? Хиляди въпроси
    без отговор отлитат като дим.

    Но няма огън. Болката догаря,
    претръпнала в мъгла от суети.
    Приятели не сме. В играта двама
    играем доживотно "Се ла ви"."

    Камен Илиев

    Поздрави, Таня!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...