toxin (Таня Донова)
354 4099
6.11.2015 г., 23:43 ч.

Безсънна 

  Поезия
584 0 6

Няма значение ден ли е, нощ ли е.
На сова съм се обърнала.
Как да спя?! Уж познавам те още
откакто земята не беше окръглена,

 

а плоска и надупчена като сирене.
Да, растяха по нея дървета,
но плодът им бе блудкав и кисел.
Като цяло - една горчива планета

 

с твърде прозиращи обитатели.
Разминеш се с някой, надникнеш го -
мнозина отвътре изпразнени,
други станали странна обител

 

на настроения - мрачно-заразни.
Всички ручеи бяха пресъхнали,
животните се самоизяждаха,
въздух не стигаше да въздъхнеш.

 

С твоето идване всичко останало
дойде си на място. Земята е кръгла -
изпълнена е със съдържание.
Как да спя? Искам да те прегърна!

© Таня Донова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Никола, те мечтите са затова - да се сбъдват!
    Цвети, чудесно стихотворение, благодаря ти!
    "Осмисля всичко" - това е, Лейди!
    Людмил, забележителен си ти и това си е!
    Йоана, радвам се да те видя!
    Майко мила, и сега как да ти викам, Розалине?! (Апропо, сорри за недоглеждането от моя страна, явно Фарът е премигал тогава!)
    Хайде да не издаваме тайни, а, Адри!

    Благодаря ви!
  • Тази любов...Не знам и аз защо се появих
  • Вниманието ми привлече един пасаж в произведението:

    "Разминеш се с някой, надникнеш го -
    мнозина отвътре изпразнени,
    други станали вечна обител
    на настроения - мрачно-заразни..."

    Обикновено, смисловият пълнеж на близко разположените една до друга думи "празно" и "пълно" се възприема като противоречие между тях - съответно - негатив и позитив. Тук обаче, тези думи са носители на двойно отрицание. Мисля, че направата на подобна типова характеристика си е постижение.
  • "ДОЖИВОТНО

    Не сме приятели, не сме и непознати.
    Обичаме се, даже ни боли.
    След хиляди стратегии и драми,
    кои сме ние? Просто аз и ти?

    Не е последно. Вечната раздяла
    събира ни, а после ни вини,
    обвързва ни с въже от тежка карма,
    каторжници с преплетени съдби.

    Не сме щастливи, няма и да бъдем.
    А думите крещят от тишина.
    Не можем боговете да излъжем.
    Не е ли всичко някаква игра,

    а ние заблудените актьори,
    умиращи на ужким в плосък филм?
    Кои сме ние? Хиляди въпроси
    без отговор отлитат като дим.

    Но няма огън. Болката догаря,
    претръпнала в мъгла от суети.
    Приятели не сме. В играта двама
    играем доживотно "Се ла ви"."

    Камен Илиев

    Поздрави, Таня!
  • Как да не бъде така когато половинката срещне половинка и енергиятя се обедини!Накрая следва експлозия, наречена любов!Как всички мечтаят това!
Предложения
: ??:??