Безтебно (остани)

Поэзия

1.1K 0 4

Многолик е животът, всевластен.

Твърде сух за безтебно преглъщане.

Остани, да вървиме нататък!

Нека тръгнем, пък дори да е връщане.

Нека спомен ръждив ни подскаже,

да разтворим уморени криле,

като птица в устата на есени,

като бесни ранени мъже...

Остани да погледаш очите

на момиче – половинка от теб.

Остаряваме – стягат юздите,

четвърт век ни прегази, плюс пет...

Многолик е животът, всевечен.

Притежава небета и птици.

Ала щом си със мене, повярвай -

той пред наш’та врата коленичи.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Blagonrava (Евгения Илиева)

Сълзица, ето това вече е нормален коментар, доста по - личен от първоначалната мимикрия...

нямам претенции... Благодаря, че прочете!

2013-03-25T20:36:04+02:00
Blagonrava (Евгения Илиева)

Смея се с глас За каква логика говорим?! Може би на финала трябваше да напиша така: " Ала щом си с мене, повярвай,
това, което ни плаши и е извън нас, тоест извън прага на дома ни, предизвикателствата на всеки нов ден, трудностите на бита, ще изглежда по - лесно ако сме заедно... ще ни бъдат подвластни

хм, така пък ритъма не върви... хахаха

очаквах масирана критика, но точно в тази посока?!

2013-03-25T14:12:49+02:00
Blagonrava (Евгения Илиева)

Задавате въпроси, неприсъщи на мъдростта, която презюмира възрастта Ви!(ако произволната употреба на препинателни знаци ме е навела на правилния извод, разбира се)

2013-03-25T13:53:03+02:00
refab (Фабер)

"безтебно" - що за дума?

Животът, който бил коленичил пред вратата ("наш`та" на партньорската двойка, в която участва и лирическата героиня!???

2013-03-25T13:19:00+02:00