Blagonrava (Евгения Илиева)
88 371
22 мар. 2013 г., 21:30

Безтебно (остани) 

  Поэзия
841 0 4

Многолик е животът, всевластен.

Твърде сух за безтебно преглъщане.

Остани, да вървиме нататък!

Нека тръгнем, пък дори да е връщане.

 

Нека спомен ръждив ни подскаже,

да разтворим  уморени криле,

като птица в устата на есени,

като бесни ранени мъже...

 

Остани да погледаш очите

на момиче – половинка от теб.

Остаряваме – стягат юздите,

четвърт век ни прегази, плюс пет...

 

Многолик е животът, всевечен.

Притежава небета и птици.

Ала щом си със мене, повярвай -

той пред наш’та врата коленичи.

 

 

© Евгения Илиева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Сълзица, ето това вече е нормален коментар, доста по - личен от първоначалната мимикрия...

    нямам претенции... Благодаря, че прочете!
  • Смея се с глас За каква логика говорим?! Може би на финала трябваше да напиша така: " Ала щом си с мене, повярвай,
    това, което ни плаши и е извън нас, тоест извън прага на дома ни, предизвикателствата на всеки нов ден, трудностите на бита, ще изглежда по - лесно ако сме заедно... ще ни бъдат подвластни

    хм, така пък ритъма не върви... хахаха

    очаквах масирана критика, но точно в тази посока?!
  • Задавате въпроси, неприсъщи на мъдростта, която презюмира възрастта Ви!(ако произволната употреба на препинателни знаци ме е навела на правилния извод, разбира се)
  • "безтебно" - що за дума?

    Животът, който бил коленичил пред вратата ("наш`та" на партньорската двойка, в която участва и лирическата героиня!???
Предложения
: ??:??