Многолик е животът, всевластен.
Твърде сух за безтебно преглъщане.
Остани, да вървиме нататък!
Нека тръгнем, пък дори да е връщане.
Нека спомен ръждив ни подскаже,
да разтворим уморени криле,
като птица в устата на есени,
като бесни ранени мъже...
Остани да погледаш очите
на момиче – половинка от теб.
Остаряваме – стягат юздите,
четвърт век ни прегази, плюс пет... ...