22.03.2013 г., 21:30 ч.
Безтебно (остани)
Многолик е животът, всевластен.
Твърде сух за безтебно преглъщане.
Остани, да вървиме нататък!
Нека тръгнем, пък дори да е връщане.
Нека спомен ръждив ни подскаже,
да разтворим уморени криле,
като птица в устата на есени,
като бесни ранени мъже...
Остани да погледаш очите
на момиче – половинка от теб.
Остаряваме – стягат юздите,
четвърт век ни прегази, плюс пет...
Многолик е животът, всевечен.
Притежава небета и птици.
Ала щом си със мене, повярвай -
той пред наш’та врата коленичи.
© Евгения Илиева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Смея се с глас
За каква логика говорим?! Може би на финала трябваше да напиша така: " Ала щом си с мене, повярвай,
това, което ни плаши и е извън нас, тоест извън прага на дома ни, предизвикателствата на всеки нов ден, трудностите на бита, ще изглежда по - лесно ако сме заедно... ще ни бъдат подвластни
хм, така пък ритъма не върви... хахаха
очаквах масирана критика, но точно в тази посока?! -
Задавате въпроси, неприсъщи на мъдростта, която презюмира възрастта Ви!(ако произволната употреба на препинателни знаци ме е навела на правилния извод, разбира се)
-
"безтебно" - що за дума?
Животът, който бил коленичил пред вратата ("наш`та"
на партньорската двойка, в която участва и лирическата героиня!???
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
нямам претенции... Благодаря, че прочете!