Безтебно (остани)
Многолик е животът, всевластен.
Твърде сух за безтебно преглъщане.
Остани, да вървиме нататък!
Нека тръгнем, пък дори да е връщане.
Нека спомен ръждив ни подскаже,
да разтворим уморени криле,
като птица в устата на есени,
като бесни ранени мъже...
Остани да погледаш очите
на момиче – половинка от теб.
Остаряваме – стягат юздите,
четвърт век ни прегази, плюс пет...
Многолик е животът, всевечен.
Притежава небета и птици.
Ала щом си със мене, повярвай -
той пред наш’та врата коленичи.
© Евгения Илиева All rights reserved.
За каква логика говорим?! Може би на финала трябваше да напиша така: " Ала щом си с мене, повярвай,
на партньорската двойка, в която участва и лирическата героиня!???