Безумието
Кръвта на пеперудата
е златния прашец
по дланите ти...
Отгатна ли заблудата,
на жестокостта си?
Идва вятър, който
я отнася
далеч от теб,
далеч от всички
със лица на хора...,
без души...
Покланят се на себе си
като на Господ...
И пият Неговите сълзи,
без дори да подозират...
автор: Моник Валерѝ
дата: 28.02.2017 г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Моника Стойчева Все права защищены