Безумието
Кръвта на пеперудата
е златния прашец
по дланите ти...
Отгатна ли заблудата,
на жестокостта си?
Идва вятър, който
я отнася
далеч от теб,
далеч от всички
със лица на хора...,
без души...
Покланят се на себе си
като на Господ...
И пият Неговите сълзи,
без дори да подозират...
автор: Моник Валерѝ
дата: 28.02.2017 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Моника Стойчева Всички права запазени