14.03.2017 г., 20:49 ч.

Безумието 

  Поезия » Друга
820 1 2

 

 

Кръвта на пеперудата 

е златния прашец 

по дланите ти...
Отгатна ли заблудата,
на жестокостта си?
Идва вятър, който
я отнася
далеч от теб,
далеч от всички
със лица на хора...,
без души...
Покланят се на себе си
като на Господ...
И пият Неговите сълзи,
без дори да подозират...




автор: Моник Валерѝ

дата: 28.02.2017 г.

 


 

© Моника Стойчева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??