4 мая 2012 г., 12:11

Билет до Луната

591 0 0

Стоящ сам сред полето,
със поглед, вперен в далечината.
В джоба си имам билет,
със който ще летя до Луната.

 

Знам, утре чака ме път.
Днес гори във мен безпокойство.
Луната е тихият кът,
там душата ми ще намери спокойствие.

Стоейки днес сред полето,
се взирам в Луната прекрасна.
Дошъл е моментът да ползвам билета,
билета към моето щастие.

Достигнал веднъж до Луната,
в пътешествие толкоз приятно.
Това е път, отреден от съдбата,
и аз не ще се върна обратно.

А колко е чист там горе светът –
безкраен, кристален и ясен.
Потъвайки в него, ми спира дъхът,
лунен свят, от сън по-прекрасен.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивайло Костовски Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...