Стоящ сам сред полето,
със поглед, вперен в далечината.
В джоба си имам билет,
със който ще летя до Луната.

Знам, утре чака ме път.
Днес гори във мен безпокойство.
Луната е тихият кът,
там душата ми ще намери спокойствие.

Стоейки днес сред полето,
се взирам в Луната прекрасна.
Дошъл е моментът да ползвам билета,
билета към моето щастие.

Достигнал веднъж до Луната,
в пътешествие толкоз приятно.
Това е път, отреден от съдбата,
и аз не ще се върна обратно.

А колко е чист там горе светът –
безкраен, кристален и ясен.
Потъвайки в него, ми спира дъхът,
лунен свят, от сън по-прекрасен.