May 4, 2012, 12:11 PM

Билет до Луната

  Poetry
592 0 0

Стоящ сам сред полето,
със поглед, вперен в далечината.
В джоба си имам билет,
със който ще летя до Луната.

 

Знам, утре чака ме път.
Днес гори във мен безпокойство.
Луната е тихият кът,
там душата ми ще намери спокойствие.

Стоейки днес сред полето,
се взирам в Луната прекрасна.
Дошъл е моментът да ползвам билета,
билета към моето щастие.

Достигнал веднъж до Луната,
в пътешествие толкоз приятно.
Това е път, отреден от съдбата,
и аз не ще се върна обратно.

А колко е чист там горе светът –
безкраен, кристален и ясен.
Потъвайки в него, ми спира дъхът,
лунен свят, от сън по-прекрасен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивайло Костовски All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...