radiola (Рада Димова)
176 3129
25 авг. 2016 г., 19:04

Било ли е 

  Поэзия
711 1 7

 

                              Било ли е, ще бъде ли - не зная.

                              Разпитвам ветрове меланхолични,

                              отлъчени завинаги от Рая,

                              но отговорите са алогични.

 

                              Избягах аз, избяга ти... На колко

                              парчета огледалото се счупи?

                              От облекчение, или от болка,

                              небето сви се във една хралупа.

 

                             Запомних те, запомни ме... Измамно

                             цъфтят цветята носталгични,

                             обратните пътеки ме примамват, 

                             но вече всичко е различно.

 

                            Било ли е? Било е - знам! И в края

                            на каменната улица се виждам -

                            заключена съм в каменната стая,

                            реката с мъртвата вода приижда.

© Рада Димова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Смъртни са копнежите за вечност, но в живата вода на стихотворението има прошка и обещание за повече. Било е и ще бъде. Поздравявам те.
  • Поздравления Раде!
  • Поезията ти е великолепна - с ясни послания, стегнат изказ, красиви метафори!
  • "Небето сви се във една хралупа"!!!!!!!! - прекрасен образ, запомнящ се!
    И тези "ветрове меланхолични, отлъчени завинаги от Рая" са истинска находка! Поздравявам те за хубавата поезия!
  • Колко често надничам от тая хралупа
    и пътеката ме мами, мами,
    камъкът на две е счупен,
    но навеки във реката ще остане...
    Било е... е...
  • Не мисля, че "има още какво да се желае" просто е... хубаво. Една такава завладяваща меланхолия...
  • Поздрави, Ради!
Предложения
: ??:??