Било ли е
Било ли е, ще бъде ли - не зная.
Разпитвам ветрове меланхолични,
отлъчени завинаги от Рая,
но отговорите са алогични.
Избягах аз, избяга ти... На колко
парчета огледалото се счупи?
От облекчение, или от болка,
небето сви се във една хралупа.
Запомних те, запомни ме... Измамно
цъфтят цветята носталгични,
обратните пътеки ме примамват,
но вече всичко е различно.
Било ли е? Било е - знам! И в края
на каменната улица се виждам -
заключена съм в каменната стая,
реката с мъртвата вода приижда.
© Рада Димова All rights reserved.
