30 апр. 2022 г., 08:16

Биографично

729 1 2


Бях буйно, добро момче,
търкалящо нощите свои
по стръмен път и небе,
след остри, етични завои -

към "Дон Кихот", и "Мондего",
към себе си, и срещу ми.
С куража свой, и без него,
аз "мелници" сто погубих!

Животът (сега разбирам)
е мим многолик и печален,
той винаги е гримиран
с контура на свят огледален.

И с раната в ляво все тичам -
сърцето си шеметно гоня,
че пулсът му често обричам
на времето мое без "броня".




Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Димитров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...