30.04.2022 г., 8:16 ч.

Биографично 

  Поезия
227 1 2


Бях буйно, добро момче,
търкалящо нощите свои
по стръмен път и небе,
след остри, етични завои -

към "Дон Кихот", и "Мондего",
към себе си, и срещу ми.
С куража свой, и без него,
аз "мелници" сто погубих!

Животът (сега разбирам)
е мим многолик и печален,
той винаги е гримиран
с контура на свят огледален.

И с раната в ляво все тичам -
сърцето си шеметно гоня,
че пулсът му често обричам
на времето мое без "броня".




© Иван Димитров Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??