Битие № 3

Животът така ни повле́че

по пътища свои безбродни,

че трудно разбираме вече

напевите в него – безродни...

Оказва се лесно тогава

във плен на капризи внезапни

да тръгнем с мечти за забрава

по пътища невероятни...

От днес на случайни Комети

ще пресичаме Орбити с тебе –

по волята на Боговете,

или́ по каприза на жребий...

На малките гари среднощни

не спират експресните влакове,

но с цветя неувяхнали о́ще –

въпреки всичко ще чакаме!...

А в полупразните кафенета,

които в нощта не затварят

ще чакаме пак до разсвета –

когато звездите догарят...

Ще говорим за Първите  срещи,

как танцувахме със ветровете,

а в залеза търсехме нещо –

божествено във цветовете...

... Ще си бъбрим за нас... за децата,

ще задаваме трудни въпроси,

а на тръгване ще ти дам цветята,

които за Другата носех...

13.01.2022.