Битие № 3
Животът така ни повле́че
по пътища свои безбродни,
че трудно разбираме вече
напевите в него – безродни...
Оказва се лесно тогава
във плен на капризи внезапни
да тръгнем с мечти за забрава
по пътища невероятни...
От днес на случайни Комети
ще пресичаме Орбити с тебе –
по волята на Боговете,
или́ по каприза на жребий...
На малките гари среднощни
не спират експресните влакове,
но с цветя неувяхнали о́ще –
въпреки всичко ще чакаме!...
А в полупразните кафенета,
които в нощта не затварят
ще чакаме пак до разсвета –
когато звездите догарят...
Ще говорим за Първите срещи,
как танцувахме със ветровете,
а в залеза търсехме нещо –
божествено във цветовете...
... Ще си бъбрим за нас... за децата,
ще задаваме трудни въпроси,
а на тръгване ще ти дам цветята,
които за Другата носех...
13.01.2022.
© Коста Качев Всички права запазени