16 авг. 2021 г., 16:15

Благодаря

1K 5 8

Учителко... не зная към коя от вас...
но към всички с обич аз ще се обърна...
На детството ми дадохте крила...
с "Благодаря, Ви!", днес ще ви прегърна!

Показвахте ми нови светове,
научихте ме да горя в игрите.
Да акостирам на непознати брегове,
волна да летя с крилете на мечтите.

Научихте ме да обичам свидно...
Род, Родина, минало и затова...
От корените си да пия силно...
от тях как бъдеще да изкова.

Научихте ме вяра да не губя,
когато падна, пак да продължа.
В живота силно да се влюбя,
на ударите... за да издържа.

Научихте ме, себе си да отстоявам,
човек да бъда, гордо да вървя.
С усмивка детска искрено ви поздравявам,
за всеки миг със вас... "Благодаря!"

16.08.2021г.
 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Теодора Атанасова Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

7 место

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...