21 дек. 2022 г., 06:39

Благодаря

520 0 2
                        Благодаря 

 

Благодаря на отца ми, благодаря на Бога,

че ме е дарил с дарбата да пиша слова.

Да величая делото му аз да спра не мога,

защото е загинал, жертвал себе си за хората.

 

Благодаря на моята мила добра майка,

която е до мен през деня, дори в съня.

Която се бори всеки ден без да се вайка,

една дребна жена, но голяма и с добра душа.

 

Благодаря на моята мила но нерадостна съдба,

тя е винаги до мен тъжна а понякога усмихната.

С нея вървим заедно в Живота , Тя и Самота,

живеят в мен и отиват си когато дойде Любовта.

 

А аз продължавам да мечтая и да благодаря

и да сбъдвам всяка своя мечта с много борба.

И за стиховете си искам само една дума от душа,

едно благодаря от хората, от децата ми и от рода!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Миленов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...