21 дек. 2022 г., 06:39

Благодаря

518 0 2
                        Благодаря 

 

Благодаря на отца ми, благодаря на Бога,

че ме е дарил с дарбата да пиша слова.

Да величая делото му аз да спра не мога,

защото е загинал, жертвал себе си за хората.

 

Благодаря на моята мила добра майка,

която е до мен през деня, дори в съня.

Която се бори всеки ден без да се вайка,

една дребна жена, но голяма и с добра душа.

 

Благодаря на моята мила но нерадостна съдба,

тя е винаги до мен тъжна а понякога усмихната.

С нея вървим заедно в Живота , Тя и Самота,

живеят в мен и отиват си когато дойде Любовта.

 

А аз продължавам да мечтая и да благодаря

и да сбъдвам всяка своя мечта с много борба.

И за стиховете си искам само една дума от душа,

едно благодаря от хората, от децата ми и от рода!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Миленов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...