Dec 21, 2022, 6:39 AM

Благодаря

511 0 2
                        Благодаря 

 

Благодаря на отца ми, благодаря на Бога,

че ме е дарил с дарбата да пиша слова.

Да величая делото му аз да спра не мога,

защото е загинал, жертвал себе си за хората.

 

Благодаря на моята мила добра майка,

която е до мен през деня, дори в съня.

Която се бори всеки ден без да се вайка,

една дребна жена, но голяма и с добра душа.

 

Благодаря на моята мила но нерадостна съдба,

тя е винаги до мен тъжна а понякога усмихната.

С нея вървим заедно в Живота , Тя и Самота,

живеят в мен и отиват си когато дойде Любовта.

 

А аз продължавам да мечтая и да благодаря

и да сбъдвам всяка своя мечта с много борба.

И за стиховете си искам само една дума от душа,

едно благодаря от хората, от децата ми и от рода!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Миленов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...