Благодаря на отца ми, благодаря на Бога,
че ме е дарил с дарбата да пиша слова.
Да величая делото му аз да спра не мога,
защото е загинал, жертвал себе си за хората.
Благодаря на моята мила добра майка,
която е до мен през деня, дори в съня.
Която се бори всеки ден без да се вайка,
една дребна жена, но голяма и с добра душа.
Благодаря на моята мила но нерадостна съдба,
тя е винаги до мен тъжна а понякога усмихната.
С нея вървим заедно в Живота , Тя и Самота,
живеят в мен и отиват си когато дойде Любовта. ...