12 июн. 2020 г., 14:42

Благодаря

1.1K 2 5

 

 

Не искам да ви казвам "сбогом",

не искам и сълзички да редя,

но в знак на благодарност мога,

стих мъничък за Вас да подредя.

 

Мерси, за обичта голяма,

за грижите, за топлия ви глас,

за стаята с лъчи обляна

и песните, що пеехме в захлас.

 

Аз тук научих се да сричам

и цифрите да мога да броя,

красиви думи да изричам,

с конструктори палати да строя.

 

Напускам детската градина,

че вече първолак съм... и сега

на вас поднасям детелина.

За цялата любов, благодаря!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Мезева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...